Home / Клюки / САМО В НОВИНКА! БАЩАТА НА ПЕЕВСКИ ПРОГОВОРИ СЕНЗАЦИОННО: Делян и майка му са под грижовното крило на прокуратурата

САМО В НОВИНКА! БАЩАТА НА ПЕЕВСКИ ПРОГОВОРИ СЕНЗАЦИОННО: Делян и майка му са под грижовното крило на прокуратурата

660_daf5f173faf05a9442ff0d1b57a7b8fd

Славчо Кънчев е председател на Асоциацията против корупцията в България, бивш съпруг на медийната шефка и бивша скандална директорка на Българския спортен тотализатор Ирена Кръстева и баща на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Работил е като журналист, владее няколко езика. Казва, че хобитата му са физика и бридж.

За широката публика Кънчев, който не ползва фамилията си Пеевски, е известен като баща на Делян Пеевски и екссъпруг на медийното цунами Ирена Кръстева.

В публичното пространство стана известна войната на фамилията. От години Кънчев, Кръстева и Пеевски кръстосват шпаги в съда. Кънчев още през 2009 г. алармира, че синът му Делян само за година и половина купил парцел и жилищна сграда в местността Киноцентъра, апартамент в центъра на София, мезонет от 200 кв. м и два гаража в кв. „Павлово“. Кръстева за три месеца се сдобила с мезонет от 173 кв.м в „Павлово“ и апартамент от 108 кв.м на ул. „Хайдушка поляна“.

През 2003 г. пък Кънчев призовава бившата си съпруга и сина си да се откажат от държавните си постове. Те обаче пускат жалба срещу него в съда за рекет. Обвинили го, че ги рекетира с 10 хил. лв. седмично. „Това показва единствено с какви суми са свикнали да боравят“, отсича бащата на депутата, който като дете му казал: „Татко, на 25 години ще бъда милионер!“.

 

– Г-н Кънчев, напоследък все повече се говори за корупция. Поредно правителство и парламент се опитват да променят закона за противодайствието на корупцията, това така и не се случва. Вие сте може би единственият човек, който прави нещо ефективно срещу корупцията, а и подавате сигнали до прокуратурата. Какво е в момента нивото й у нас?

– Нивото на корупция зависи винаги от ефективността на противодействието срещу нея. Понеже корупцията се е появила исторически, тя е много естествен стимул хората да улесняват своя живот, като дават подарък и очакват, че по този начин нещо ще се случи по-лесно. Това е било както на битово ниво, така и откакто започват по-сериозните икономически явления, в по-големия едър бизнес. Естеството е едно и също, например да не го санкционират на пътя като направи нарушение, един човек дава 20 или 50 лв. Преди няколко години фирмата „Сименс” беше уличена, че е давала милиони подкупи, за да улеснява своя бизнес в чужбина. Размерът е различен, но мотивацията е еднаква.

В България специално ситуацията по отношение на законодателството е в замръзнало състояние, тъй като онова, което съществува като възможност в законодателството за нейното противодействие, не се прилага.

Причината за това е изцяло в прокуратурата. Тя е една много затворена институция, спрямо която извънведомствен контрол реално няма, конкретно за работата й, защото по онези общи доклади, които представя Главна прокуратура пред Народното събрание, са една макрокартина, в която всъщност подробностите не са ясни и не се стига до тях.

Проблемът в прокуратурата е следният. Тя няма изграден извънинституционален контрол по отделните преписки, които се правят.  Когато бива дадено заключение, че няма достатъчно доказателства по дадено престъпление, тоест, че няма да бъде изготвен обвинителен акт, никой извън прокуратурата не контролира дали постановлението е направено добросъвестно, а и разследването. Дали са изчерпани всички потенциални възможности да бъде разкрито престъплението или по някакви причини, които могат да бъдат корупционни, тоест прокуратурата да е повлияна с финансови стимули, да не е направено добросъвестно разследване. И така едно престъпление да бъде прикрито.

– Какъв би могъл да бъде този орган над прокуратурата?

– Инспекторатът към ВСС би могъл или по линия на случайния подбор да вземе за две или три години всички преписки, които даден прокурор е приключил и да направи собствено разследване и да установи дали добросъвестно си е свършил работата. Дали навсякъде, където е могло разследването е направено така както трябва и дали е внесен обвинителен акт в съда. И обратно, дали прокурорът не е излязъл извън територията на закона, за да използва досъдебното производство, като инструмент за политически натиск. Имаше не малко случаи, когато бяха привличани хора под отговорност, след това съдът ги оправдаваше, през това време те явно са били под психологически натиск. Това са публични фигури и по този начин може да се смята, че се извършва една политическа поръчка.

Донякъде изкарване в периферията на ефективността на една публична личност, защото тя в момента е следствена, има проблеми.

– Тук говорите за ролята на ВСС?

– Да, а също така може и съда да участва в една форма на контрол, поне 5,10 или 15 години, през случайния подбор, както сега се твърди, че се извършва при разпределение на делата. Може да се взимат преписки, за които няма достатъчно данни за престъпление, съдът да ги разглежда, дали наистина досъдебното производство е направено както трябва и, ако то не е направено професионално, тогава да има тежки наказания за наблюдаващия прокурор. Като при втора подобна проява трябва да има освобождаване от длъжност на този прокурор. Да си знаят прокурорите, че тяхната работа се следи и извънинституционално. Защото сега и градската, и апелативната, и всички останали прокуратури са затворени за външен контрол и не се знае какво се случва там.

Има достатъчно примери за това. Ние се занимаваме 2 години с една серия от поръчки за униформени облекла, възложени на фирма, за която вече можем да кажем, че е абонирана за поръчките. Това е „Аполо” ООД, която миналата година спечели две поръчки, едната е за 25,8 млн. лв. без ДДС от Министерството на земеделието и храните, а другата е покрай нашумялата пътна агенция, отново за работно облекло за малко под 2 млн.

– За какви поръчки става дума?

– Министерството на земеделието и храните взимат работно облекло за горските работници за около 3755 души и се получава около 7 хиляди лева и нещо на човек на работно облекло, и то само от втората поръчка.

Нещата докъде са пооформени, за да изглеждат приемливи, като се казва, че това облекло е за няколко години, като разбира се, е даден много нисък толеранс за износване на дрехите, някъде от порядъка на една година, и така всяка една следваща трябва да се купува ново облекло. По сигнала, който беше даден до прокуратурата, тя прекрати разследването като за да се мотивира, че тези високи цени са нормални, защото те са в пъти много по-високи от приетите цени в бранша за подобни облекла, е приела обяснението на фирмата „Аполо”, че те имат високи разходи за офиси, транспорт и персонал.

– Вие сте сигнализирали прокуратурата и преписката няма резултат?

– Ние възразихме до Градската апелативна прокуратура. Това е само един пример как действа прокуратурата. А тя в случая трябваше да изиска документите за внос, защото доста от дрехите са внесени от чужбина, да види на какви цени са декларирани при вноса. Във всеки случай можеше да се поинтересува от това какви са цените в държавите, откъдето са внесени. Защото дори при документите в митницата може да се направи машинация. Като се знае колко ще бъде печалбата, едни опитни счетоводители може да декларират едни по-високи цени на митницата, да се плати митническа такса като алиби и когато после се направи разследване да се покаже документ за фиктивно високи цени.

Нищо не пречи на прокуратурата да се свърже с една от фирмите, тя е турска производство на обувки, да види истинските цени, на които са продавани тези неща. Просто нещата са прикрити, непрофесионално е действано, понеже аз съм сигурен, че един прокурор е достатъчно грамотен да направи разследването, разбира се, ако желае. Но тази фирма очевидно е участник в някаква система за източване на пари. Защото и през 2013 г. в същото министерство има поръчка за 12 млн. лв. пак за дрехи, така че само за 2 години, 2013 и 2015 г. е спечелила две поръчки за 45 млн. лв. за дрехи.

– Доста добре излиза, че трябва да са облечени горските работници?

– Да, изключително добре. Общо се получава по 11 хиляди и нещо на горски работник, такива са им цените.

Ние дадохме сигнали до министър-председателя Бойко Борисов и получихме преди два дни отговор от кабинета, че е направено разследване. На три страници беше разбито обяснението на разходите по години, като високите цени са обяснени с това, че възложителят на тръжната процедура е взел преди това мнение на експерт и на тази база са определени цените. Мнението на един човек, който разбира се, може да участва в някаква комбинация, казва как да се похарчат едни 45 млн. лв.

А нашия бюджет, държавния, който е около 45 млрд. може да го управляват около 1000 души. Значи може да се изчистят всички чиновници от министерствата и с бюджета ще се справят само тези 1000 души. Знаете, че при нормални условия няма как да бъде поверено на един човек да преценява как да се похарчат цели 45 млн. лв.

– Какъв експерт е този човек?

– Завършил бил там висше образование по облекло и текстил. Дори и да приемем това, човекът може да се заблуди. Да не говорим, че има и конфликт на интереси. Защото предприятието, което ще прави тръжната процедура, то намира човека. А това е Югозападното държавно предприетие по горите, което действа от името на всички 6 горски държавни преприятия в България. И при първата, и при втората тръжна процедура този трик е повторен, за да може по-лесно да бъде извършена машинацията.

– Този въпросен експерт е избран от фирмата, така ли?

– От Югозападното държавно горско предприятие.

– Кой стои зад тази фирма „Аполо”?

– Това, което е важно в тази схема е също, че в автомобилната инспекция тя отново е единствения участник в тръжната процедура и „Аполо” ООД печели. Значи там се играе като на тото „едно от едно”. Смятате ли за реално, че ако в България се обяви по честен начин една процедура, има толкова гръцки фирми по текстил и облекло, които няма да участват и ще изпуснат поръчка за 2 млн. лв. или за 45 млн. лв.? Това е една трайна тенденция в прокуратурата да прикрива злоупотреби с парите на българския народ. Ние назад през годините сме пускали много сигнали именно за машинации, наричани още далавери.

– Кои са имената на физическите лица зад тази фирма „Аполо”?

– Веска и Никола Цветанови. Световно неизвестни в бизнеса са тези хора. Очевидно тук има схема за източване на бюджетни пари, те не са по програми от Брюксел. Именно тези бюджетни пари се източват по-лесно, защото няма външен контрол, защото върху европейските средства това прави и ОЛАФ, и по ресори програмите. А тук оставят контрола вътре в България.

– Такъв сигнал вие имахте и преди, който придоби широка популярност по времето на Симеон Дянков, тогавашния финансов министър?

– Там ставаше въпрос за така наречената узаконена корупция. Какво означава това, че на някой му се дава нещо, което по длъжността не му се следва? Узаконената корупция е на лице тогава, когато се създава правна основа някой държавен чиновник да получава нещо, което не е коректно и не е необходимо при изпълнението на неговите задължания. Такъв беше случаят през 2009 година. Симеон Дянков приключи тази тръжна процедура обявена по времето на управлението на тройната коалиция. През 2009 година, декември месец, просто в последните дни, точно преди да приключи годината и той прави тръжната процедура за около 110 хил. лв. за помещения вътре на Министерството на финансите да се превърнат във фитнес, който да се ползва от висшия състав. А всички останали биха могли да го ползват с разрешение на министъра. Остана морално петно върху Дянков, а и върху Борисов. За едни „постна пица”, а за други бифтек с гарнитура.

– Вие тогава заведохте и дело срещу Борисов заради липсата на отговор за питането ви. А от новия отговор относно „Аполо” удовлетворени ли сте?

– Ние сега ще продължим разследването, защото тук става дума за много пари. Освен това злоупотребата е системна. Чакаме всеки момент и отговора от митницата, защото сега има една тръжна процедура за работни облекла, която предполагам отново „Аполо” ООД ще спечели. Но дори без тяхното евентуално спечелване и това, което до момента го има като факти в Министерството на земеделието и пътната агенция, е достатъчно за намесата на Асоцията за борба против корупцията в България.

– Какво ще направите?

– Първо от министър-председателя ще изискаме цялата документация по тръжната процедура, за да може да преценим отделните цени, ще направим разследване на реалните цени, да се прецени каква е степента на печалбата, защото в Германия например е прието в едрия строителен бизнес печалба от 12-15 процента, а тук се гони в пъти, 200-300 процента. Вярно е, че корупция трудно се доказва. Но има механизъм, по който може да се докаже такава сред държавните чиновници

Ако има някъде корупция, то държавата е платила повече пари, отколкото са реалните пазарни цени. Защото, ако тя е платила 3-4 процента печалба, това е много малко и няма какви пари да се раздават. Ще има неща, за които ще питаме и прокуратурата и се надяваме и на обществения натиск, защото, ако някой иска справедливост, трябва да си я осигури. Така че ако българският народ иска справедливост, трябва да си я осигури.

– Обществен натиск се оказва само чрез четвъртата власт медиите, които обаче не са независими. Вие може ли да разчитате на отзиви в медиите?

– Много трудно, защото този материал например за „Аполо” ООД беше отказан в доста медии и само в един по-кратък вариант беше публикуван в „Десант”.

– На какво смятате, че се дължи това?

– Отказите биват формулирани, така, че уж редакцията се притеснява, че може да бъде съдена от фирмата. Но това е авторски материал и съвсем спокойно може, както е прието в световната практика да напишат, че редакцията не се ангажира с мнението на автора.

– Но може и да има нещо по-дълбоко, какво е според вас?

– Това е една добре обвързана система за корупционни практики.

Медиите са зависими поради това, че доста пари текат като реклама по проектите. Тези информационни карета и дори цели страници са добре платени по европейските програми. И така едно правителство може да си оказва един комфорт и ако някоя медия пише против него, то може да престане да плаща.

– При 33 процента сива икономика и предполагаме сериозна корупция, част от която и вие показвате, някой подкрепя ли ви в тази борба?

– Когато говоря с партийни функционери от различни партии, всички са „за” и когато стане въпрос вече за партийната позиция, като принос нещата се срутват. Значи институционално не, а лично да.

Като мотивите, които някой път ми се обясняват за неучастие на партиите са донякъде верни, като описание на действителността, но това не означава, че ако някой индивид е болен не трябва да бъде лекуван. Например съм чувал това обяснение от партия, която е била управляваща „защо не се борят с корупцията”.

Понеже ако натиснат много средния административен кадър, на който една част от приходите му са от корупция, той ще бъде демотивиран да работи. Понеже един български чиновник си гради битовата перспектива на базата на един средногодишен доход, който получава и от корупция.

И казват, че ако изведнъж ние свием тези приходи, чиновниците ще бъдат демотивирани и няма да си вършат добре работата. И така ще се получи едно затлачване на администрирането на държавата и въпросната партия ще я свалят от власт.

– Нали има и орган за борба с корупцията – БОРКОР. Там какво се случва?

– В държавите, където има нисък процент на корупция, органът, който се бори с нея, е независим. А тук е подчинен на властта.

Там какво става е една черна кутия, но мога да ви кажа със сигурност, че БОРКОР например не работи със софтуер, който американците прилагат от години, а българските органи многократно, че съществува. САЩ имат такъв софтуер, който разпознава информация за корупция в обществените поръчки. Те си имат 12 показатели. Една фирма дали участва често в дадена област, дали са големи поръчките и други подобни показатели. И когато я прекарате тази поръчка и даде по два от показателите позитивен резултат, те я предават на ФБР. Тук никой не работи с този софтуер.

– Въобще работи ли БОРКОР?

– Съществува, има някакъв телефон. Те поискаха статиите ми, предложенията, които Асоциацията за борба с корупцията е правила за намаление на злоупотребите с държавни средства, които в крайна сметка са пари на суверена. Ние им ги изпратихме, но като употреба в практиката го няма.

– Г-н Кънчев, преди време в публичното пространство стана известно, че сте подали сигнал за финансови машинации срещу Ирена Кръснева, бившата изпълнителна директорка на Българския спортен тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. По този сигнал как се разви разследването?

Адресирани то тогавашния главен прокурор бяха внесени документи, които неоспоримо доказваха, че Ирена Кърстева е регистрирала в Търговското отделение на Софийския градски съд две фирми, на които тя се явява едноличен собстеник. Също бяха представени документи, които доказаха, че тя е извършвала стопанска дейност и с двете фирми и е получавала приходи.

Но е избягвала плащането на данъци, понеже не е регистрирала фирмите за данъчно облагане в съответното териториално подразделение на НАП. И въпреки че беше приложено и данъчно удостоверение, издадено то тогавашния главен данъчен директор, че едната от двете фирми ЕТ „Бонус Евентус – Ирена Кръстева” никога не е била регистрирана като данъчнозадължен субект, и че данъчният номер на издаваните от Ирена Кръстева фактури от тази фирма е фалшив, на нея не й беше потърсена наказателна отговорност за неплащане ва данъци, и то в особено големи размери.

– Как се случва това, нямаше ли разследване?

– Това беше поредната изява на господата в червени ноги, която ни убеди, че прокуратурата е „мажоритарният” участник в процеса, осигуряващ избирателна наказуемост на лица по „високите етажи” и на трите врасти.

От страна прокуратурата въпросът, зададен в писмен вид до съответният териториален офис на НАП беше формулиран твърде умело, така че Ирена Кръстева да бъне оневинена. А именно: Дължи ли лицето Ирена Кръстева каквито и да са данъци?”

И понеже съсем логично е лице, което не е регистрирало, че оперира с фирма, и следователно е скрило от данъчните власти своите приходи, да не  е регистрирано, че дължи данъци, да няма данъчни задължения, отговорът, изпратен от данъчната служба е „не”.

И обвинението във финансови престъпления изобщо не е повдигнато спрямо Ирена Кръстев, наказателната отговорност се приплъзва покрай нея, като водата по перата на лебед.

Много пъти подобни престъпни „индулгенции” прокуратурата е раздавала и на Делян Пеевски. Всъщност реално той, заедно със своята майка, са под грижовното крило на прокуратурата. Точно затова, въпреки инфорчацията, изнесена от Нешка Робева и олимпийския шампион Георги Марков за възлагане от Ирена Кръстена, в качеството и на изпълнителен директор на Български спортен тотализатор, на поръчки за големи суми, без изобщо да бъдат извършвани тръжни процедури, прокуратурана не направи необходимото разследване, коеот ад доведе до съд за виновното лице.

 

Източник: pik.bg

About novinka

Check Also

Венета Райкова разкри тайната: Отслабнах със 7 кг. за 2 седмици благодарение на този сироп

Правите си го сами и резултатът е уау Днешните жени постоянно прибягват до различни методи …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *